Развод по исков ред и по взаимно съгласие

Развод по исков ред и по взаимно съгласие

Адвокатска кантора – Галина Чанкова

Развод по исков ред и по взаимно съгласие

         Разводът е институт на правото, с който се прекратява сключения граждански брак между съпрузи. Неговата правна уредба намира място от чл.49 до чл.59 от Семейния кодекс.

            Развод по исков ред

            Разводът по исков ред следва две приложими хипотези – първата , при която се доказва пред съда виновно поведение на единия или другия съпруг, или и двамата, а втората – тогава, когато се приема, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, но няма да се доказва вина.

            Следователно – за развод по исков ред единственото основание е да бъде доказано, или възприето, както от двете страни в процеса, така и от съда наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

            Под дълбоко разстройство на брачните отношения се разбира липсата на  взаимност, уважение, доверие между двамата съпрузи. Брачната връзка е само формална. 

            Под непоправимо се има предвид, че противоречията между двамата съпрузи не могат да се преодолеят и да се възстановят нормалните им отношения. Налице е един нефункциониращ брак, чието запазване е неоправдано.

            Когато разводът е поради разстройство на брака, т.е. налице е развод по вина на единия съпруг), реализира се особено исково производство. На доказване в съдебния процес подлежи обективното състояние на брачната връзка. Изявленията на страните са твърдения, подлежащи на доказване. Съдът трябва да се убеди в наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Самопризнанията на страните не са достатъчни за уважаване на иска за развод. Съдът трябва да разгледа и обсъди всички обективни и субективни причини за развода и отражението им върху състоянието на брачната връзка между двамата съпрузи. Причините за разтрогването на брака трябва да са сериозни и убедителни. Въпреки това, съдът има задължение да предложи на съпрузите възможност за помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.           

            Основният фокус в това производство пада върху доказване на виновното поведение на единия съпруг, т.е. вината. Вината в бракоразводния процес представлява субективното отношение на съпруга към извършените от него брачни нарушения и настъпилият от това резултат, а именно дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Съдът се произнася по вината само тогава, когато тя е била поискана. Съдът никога не се произнася служебно по въпроса за вината.

            Важна особеност при обсъждания развод по вина на единия съпруг е, че съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите изрично е поискал това. Няма задължение за служебно произнасяне по въпроса за вината. В зависимост от конкретния случай, виновен може да е само единият, двамата или да липсва вина, когато дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по обективни причини (например наличието на психическа болест).

            При развода по исков ред правното значение на вината е в в насока  за последиците от развода, а именно: по отношение на претенциите към упражняване на родителски права при наличието на дете/деца от брака при доказана вина на единия съпруг, родителските права няма да се предоставят на виновния съпруг, ако неговото поведение може да се отрази отрицателно върху възпитанието на децата, или по отношение на имуществените претенции на единия към другия съпруг при решаването на въпроса за семейно жилище, то не би било предоставено за ползване на виновния съпруг. Освен това право да претендира издръжка има само невиновния за развода съпруг, както разноските по делото са също за сметка на виновния съпруг.

            Следва също така да бъде отбелязано, че, ако в хода на съдебното производство почине единият от двамата съпрузи, неговите наследници могат да встъпят в процеса, само ако ищецът е поискал произнасяне по вината. Не бива да се забравя, че всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.

                                   За непълнолетните и ограничено запретените е предвидена специална дееспособност.

            При делото за развод следва да се знаят някой особености на самото производство, а именно:

            1. На първото по дело съдебно заседание явяването на ищеца е задължително, в противен случай производството се прекратява;

            2. По молба на всяка от страните производството съдът, пред когото е предявен иск може да определи привременни мерки относно издръжката, придобитото по време на брака движимо и недвижимо имущество.

            3. Може да спре производството по взаимно съгласие за срок от 6 месеца, след което, ако в този срок не се заяви искане за неговото възобновяване, производството се прекратява.

            4. Съдът напътства през цялото време страните за доброволно уреждане на спора, какъвто способ представлява медиацията. Ако страните постигнат споразумение делото или се прекратява или се преминава към развод по взаимно съгласие. В случай, че не се постигне съгласие делото се продължава.

            5. При предявяване на иск за развод трябва да е налице изчерпателност на основанията. Ищецът трябва да предяви всички основания, които са настъпили и са били му известни и водят до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Краен момент е приключването на устните състезания по делото. Непосочените не са основание за предяваване на нов иск за развод.

            6. Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. Задължително с брачните искове се предявяват и разглеждат искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжка на децата, ползване на семейното жилище, издръжка на съпруга и фамилното име.

            Основна последица от произнасянето със съдебното решение , че бракът се прекратява с произтичащите от това последици.

            При развод по исков ред без доказване на вина, в този случай по – скоро по съдебен ред се уреждат всички останали въпроси след прекратяване на брака, а именно: упражняването на родителските права, режимът на лични отношения, издръжка и нейният размер, ползването на семейното жилище, фамилното име на съпругата след брака, режим на извеждане на детето в чужбина

 

Развод по взаимно съгласие

         В този случай образуването на съдебно производство е задължително и в това производство страните излагат споразумение, което трябва да бъде утвърдено от съда.

         При споразумението за развод по взаимно съгласие се решават всички въпроси, касаещи упражняването на родителските права, рижимът на лични отношения между детето и другият родител, който не упражнява родителските права, размерът на издръжка и нейното заплащане, фамилното име на съпругата, рижим за извеждане на детето в чужбина, правото на ползване на семейното жилище, както и подялбата на придобитите имоти по време на брака.

         Дали всички въпроси ще бъдат засегнати в споразумението е въпрос на избор между двамата съпрузи.

         Основната и задължителна предпоставка за този вид развод е сериозното и непоколебимо съгласие на съпрузите да разтрогнат брака си. Те трябва да подадат молба до съда за образуване на дело за развод по взаимно съгласие като към нея трябва да приложат и споразумение, което според Семейния кодекс трябва да съдържа разрешение на следните въпроси:

         На първо място в споразумението трябва да е уреден въпросът за родителските права. Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, трябва да се реши, на кого от двамата съпрузи ще бъде възложено упражняването на родителските права. Въпроса къде ще живеят децата, принципно се решава в полза на съпруга, който упражнява родителските права. Другият съпруг следва да уговори режим на виждане със своите деца, който може да включва пренощувания и дълготраен период през ваканциите, както и част от официалните празници и рождени дни.

         Важна особеност , която трябва да се знае, когато се иска съвместно упражняване на родителските права е това, че за да допусне и разгледа такова искане съда, следва да е налице ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на двамата съпрузи. Липсва ли съгласие у единия съпруг – съдът няма да допусне по своя инициатива такъв вид упражняване на родителски права.

         При определянето на издръжката, която родителят, който не упражнява родителските права, трябва да изплаща на децата си е важно да се знае, че минималният размер на издръжката за едно дете е равен на една четвърт от минималната работна заплата за страната към момента на производството , съгласно чл.142 от СК, както и че осъденият родител е длъжен да я заплаща.

         В споразумението задължително трябва да се посочи и ползването на семейното жилище. Правото на ползване може да бъде предоставено на съпруга, който ще се грижи за децата, дори да не е негова собственост. Възможно е да се уговори наем, в случаите, в които жилището принадлежи на трети лица.

         По отношение на фамилното име на съпругата – първо следва да бъде изяснен въпроса желае ли тя да продължи с фамилията на съпругата си след развода и ако не желае – тогава не се изисква съгласие на другия съпруг, но ако желае да продължи и след брака с фамилията на съпруга си, тогава трябва да и бъде дадено съгласие.

         Що се отнася до уреждане на имуществените отношения – препоръчително е страните да уредят и този въпрос, защото в това производство те ще заплатят 2% държавна такса върху данъчните оценки на имотите, докато в делбеното производство държавната такса ще бъде 4% върху пазарната оценка на имотите.

         В насроченото открито съдебно заседание задължително  съпрузите следва  да се явят лично, за да заявят пред съда, че поддържат съгласието си за прекратяване на брака, както и че са съгласни с написаното в споразумението.

         Този вид производство по своя правен характер е охранително, поради което съдът следи за спазване на правата на участниците в него.

         Съдът утвърждава споразумението едва след като се убеди, че интересите на децата са защитени / ако има от брака непълнолетни деца/, при което задължително се назначава от съда и изслушва служител на Дирекция „Социално подпомагане“. В противния случай, когато няма непълнолетни , или учащи студенти от брака, съдът следи за уредените клаузи в споразумението дали са законово уредени.

         Утвърденото от съда споразумение има характер на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на обжалване.

            Настоящата статия не е изчерпателна и представя най-съществените аспекти от едно такова производство.

Може да прочетете още

Този уеб сайт използва "бисквитки", въз основа на които се прави анализ с цел подобряване на функционалността и съдържанието му.
Приемам
Отказвам
Бисквитки