Какво е отказ от наследство?

Защита по дела с имоти

Адвокатска кантора – Галина Чанкова

Съгласно Закона за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. 

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

                Но, ако забавянето му е твърде дълго във времето , всеки, който има интерес, може да поиска от съда да бъде определен срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството.

                Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието. Тегленето на пари от сметката на наследодателя се възприема като прието наследство.

                Частичен отказ от наследство е недопустим. Това означава, че наследникът следва да се откаже от всички активи и пасиви от общата наследствена маса, а не избирателно, т.е., от едни – ще приеме, а други – няма да приеме.

                Процедурата по отказ от наследство включва следните елементи: депозира се присмено заявление до Районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се смята за открито в деня на смъртта на наследодателя по неговия последен постоянен адрес. Ако това е гр. Костинброд, компетентният съд ще бъде РС- Костинброд.

                Преди подаването на заявлението в съда е задължително да бъде извършена нотариална заверка на подписа на наследниците от Нотариус, а към заявлението да бъдат приложени:

                1. препис – извлечение от акт за смърт;
                2. удостоверение за наследници;
                3. вносна бележка за платена държавна такса.

                Още при подаване на заявлението се поставя входящ номер в регистратурата на съда, както и същия ден задължително се образува гражданско дело, което веднага се разпределя на съответен съдия- докладчик на случаен принцип. Съдът разглежда искането и всички приложени към него писмени документи, след което се произнася в закрито съдебно заседание, като уважава, или не уважава предявеното искане, като този съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.

                Задължително , след произнасянето от съда, се извършва вписване в особената книга на Районния съд направения отказ. Ако е било поискано  със заявлението и издаване на удостоверение, то също следва да бъде издадено.

                Последиците от извършения отказ от наследство са такива, че се приема, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник. Последица от така направения отказ от наследство е уголемяване на дяловете на останалите наследници, които са от същото коляно като отказалия се. Възможно е  при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него да поискат  унищожаване на отказа в своя полза, доколколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. За тази цел обаче, кредиторите ще следва да предявят конститутивен иск  в едногодишен срок от узнаването на отказа, но не по – късно от три години след отказа . За да бъде уважен този иск не се изисква субективния елемент – знание за увреждане да е налице.

Настоящата статия не е изчерпателна и представя най- съществените аспекти от едно такова производство.

Може да прочетете още

Този уеб сайт използва "бисквитки", въз основа на които се прави анализ с цел подобряване на функционалността и съдържанието му.
Приемам
Отказвам
Бисквитки