Адвокатска кантора – Галина Чанкова
Защита от домашно насилие
Домашно насилие – изключително сериозна тема , която присъства ежедневно през последните години на дневен ред. Жертва на домашно насилие може да бъде всеки, без значение от пол, възраст, религия, раса, вид на упражнявана професия, тъй като проявлението на насилието е различно и може да засегне всеки без изключение. Държавата провежда последователна политика в областта на домашното насилие чрез координиране, прилагане, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и защита от домашното насилие. Предвидените мерки в Закона за защита от домашно насилие не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя. Законът за защита от домашно насилие, или накратко – ЗЗДН има за цел да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.
Съгласно ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Жертвата на насилие може да бъде подложена на психически натиск, целящ да я принуди отново да заживее с извършителя /в този смисъл е Решение № 254 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 940 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение./, а психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, дори самото насилие да не е насочено към детето, достатъчно е същото да е свидетел на такова, за да се възприеме, че и то е подложено на насилие. Т.е., насилието може да бъде упражнено както с действие, така също и с бездействие.
Закрила от домашно насилие може да търсят:
- съпруг или бивш съпруг;
- лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, за която се приема, че представлява съвкупността от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон, като за трайни се възприемат такива с продължителност от 60 дни. лице, от което има дете;
- лице, което има дете;
- възходящ;
- низходящ;
- лице, с което се намира в родство по съребрена линия или по сватовство
- настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено.
- лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
- лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Производството по защита от домашно насилие е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им.
Съгласно чл. 4 от ЗЗДН в случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. По искане на пострадалото лице държавните и общинските органи, лечебните заведения и юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие, са длъжни в срок до 24 часа да препратят до съответния районен съд молбата за образуване на производство по издаване на заповед за защита. В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи. По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.
Самото производството започва с писмена молба за защита, към която се прилага декларация от пострадалото лице.
СРОКЪТ за подаване на молбата е до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. Срокът не се смята за пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи. Още с постъпването на молбата съдът насрочва открито съдебно заседание не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс, като съдът събира доказателства и по своя инициатива, тоест не се води само от доказателствените искания и представените от молителя доказателства. Но, дори и да не присъстват тези доказателства с подадената молба, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 по ЗЗДН в закрито съдебно заседание, а със своя краен акт – решение се произнася в открито заседание. При фактическа и правна сложност съдът може да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.
Когато молбата е уважена, съдът издава заповед за защита. Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита. Решението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, за София – Софийски градски съд в 7-дневен срок от постановяването му в открито заседание или от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Решението на окръжния съд е окончателно.
В чл. 5 от ЗЗДН изчерпателно са посочени видовете мерки за защита от домашното насилие, които са следните:
- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
- забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда;
- временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
- задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
- насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване.
- насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.
Посочените мярки от точка 2 до точка 5 се налагат за срок от 18 месеца от издаване на заповедта, като предварителния срок се приспада, ако е била издадена заповед преди постановяване на решението.Всеки акт на домашно насилие при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките, посочени по-горе. За разлика от наказателото производство, мярката няма за цел да го превъзпита (макар косвено да може да се постигне подобен ефект), а да преустанови, евентуално да предотврати по нататъшни посегателства върху пострадалото лице. Освен това ако някоя мярка не даде търсения резултат, то е възможно да се подаде нова молба за защита. Такъв ще бъде случая при продължаващо поведение на насилие, дори и да е от същия вид, за който вече е предоставена защита. Ако поведението продължава, това може да е индикация, че наложената мярка не е дала резултат. В този случай съдът може да реши да наложи две или повече мерки за един и същи нов или последващ акт на домашно насилие, което е посочено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. № 2 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.
Тогава, когато е налице успоредно с производството по защита от домашно насилие и друго дело – за упражняване на родителски права, препис от заповедта за незабавна защита и/или заповедта за защита се изпраща на съответния съд, който в едноседмичен срок от постъпване на преписа на заповедта се произнася с определение относно необходимостта от служебно постановяване на привременни мерки или изменение на вече определени привременни мерки в рамките на висящия спор. В този случай издадената заповед се ползва с преимуществена тежест пред пред постановени привременни мерки или решения в спорове за родителски права.
При нарушаване на заповед за защита от домашно насилие следва да се потърси наказателна отговорност на лицето, което продължава да упражнява насилие. Съгласно чл. 296 от ГПК който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
Настоящата статия не е изчерпателна и представя най- съществените аспекти от едно такова производство.