Доброволна и съдебна делба

Доброволна и съдебна делба

Адвокатска кантора – Галина Чанкова

Най- същественото, което би могло да се изложи в  общ вид за делбата е следното:

          Доброволната делба

                Тя се осъществява със сключване на договор за доброволна делба в писмена форма с нотариалната заверка на подписите, който  има силата на нотариален акт. Този договор може да бъде сключен при всеки Нотариус, независимо от местонахождението на имота, което е съществено предимство.

                В доброволната делба трябва задължително да участват всички съсобственици или наследници. Няма пречка всички или някой от тях да се представляват от пълномощник. В този случай пълномощното трябва да е нотариално заверено. Също така, съсобственикът трябва да завери и няколко декларации, тъй като обстоятелствата, посочени в тези декларации, не могат да бъдат декларирани от пълномощник, дори и изрично да е упълномощен за това.

                При липса на някой от съсобствениците или наследниците не участва, договорът за доброволна делба ще бъде нищожен.

                При доброволна делба всеки съсобственик получава  дял, така, както са се споразумели съсобствениците. Това е условие за валидност на делбата. Делът може да се формира от имот, пари или други права.

                Необходимите документи са:

  1. документ за собственост на имота/ите – нотариален акт (за покупко-продажба, за дарение, констативен нотариален акт), саморъчно или нотариално завещание, съдебно решение, договор за доброволна делба, решение на Поземлената комисия или Общинската служба „Земеделие и гори“ за възстановяване на имота и др.;
  2. скица на имота или схема на самостоятелен обект в сграда. Ако от един имот ще се образуват няколко нови имоти, трябва да се представи и скица-проект за разделяне.
  3. удостоверение за данъчна оценка;
  4. удостоверение за наследници, ако делбата е между наследници;
  5. Декларации;

          Вписване на договора за доброволна делба:

                Договорът за доброволна делба трябва да бъде вписан в Службата по вписванията по местонахождението на имота/ите, които се делят.  Вписването на договора  има  оповестително действие, тъй като съсобствеността се прекратява с подписване на договора за делба.

Съдебната делба

                Съдебната делба замества непостигнатата доброволна делба. При нея само по волята на един и независимо от волята на другите съсобственици съсобствеността се прекратява, като се следва специално съдебно производство. Правен интерес от предявяването на иск по чл. 34 от ЗС може да има не само съсобственик, а и лице, което към момента на предявяването на иска не е собственик, но при съединяване на иска за делба с друг /напр. за обявяване на нищожно дарение/, придобива това качество.

                Съсобственикът, който иска делба подава искова молба до районния съд, по местанахождението на имота. Започналото съдебно производство може да приключи със  спогодба, по взаимно съгласие на съсобствениците. Спогодбата не е съдебен акт, но се ползва със сила на присъдено нещо и не подлежи на обжалване. Съдебната спогодба е договор, който е одобрен от съда. Тя не може да се обжалва, но действителността й може да бъде оспорена с иск.

                Много често съдебната делба се развива като спорно производство, което преминава през две съдебни фази.

                Първата фаза е по допускане на делбата. Тя обхваща всички действия на производството от предявяване на иска до постановяване на решение, с което съдът се произнася между кои лица и за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. С влизане в сила на това решение, завършва първата фаза на делбеното производство.

                Втората фаза на делбата – при нея се извършва реалното и окончателно разделяне на цялата делбена маса, правят се искания по сметките, както и се възлага на един съделител имота и се изравняват дяловете на останалите.

                Ако имотът или имотите са реално поделяеми, съдът съставя разделителен протокол въз основа на заключение на вещо лице. После призовава страните, за да им го предяви и изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателният разделителен протокол. Когато решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за разпределение на дяловете. Ако те не се споразумеят кой дял на кого да се даде, разпределението се извършва чрез теглене на жребий.

                Ако имотът или имотите са неподеляеми, или броят на съсобствениците е толкова голям, а броя на нивите е малък  и не би могло на всеки да се падне нива, в този случай, обикновено един или двама получават нивата / нивите/, а на останалите съделители се наплаща, съобразно квотата им / идеалната част/.

 Настоящата статия не е изчерпателна и представя най-съществените аспекти от едно такова производство.    

Може да прочетете още

Този уеб сайт използва "бисквитки", въз основа на които се прави анализ с цел подобряване на функционалността и съдържанието му.
Приемам
Отказвам
Бисквитки